Инфлацията в еврозоната ще спадне по-бързо от очакваното, казва ЕС
Инфлацията в еврозоната се очаква да спадне по-бързо от очакваното през тази година, тъй като въздействието от прекъсването на търговията в Червено море се оказва по-леко от очакваното, според актуализирани оценки на ЕС.
Европейската комисия в сряда каза, че годишната инфлация в единния валутен блок се очаква да спадне до 2,5 процента тази година, преди да достигне целта на Европейската централна банка от 2 процента през втората половина на 2025 г.
В предишната си прогноза през февруари комисията прогнозира по-плавен спад до 2,7 процента през 2024 г. и 2,2 процента през следващата година.
„Наблюдава се ускоряване [на икономическата активност] в среда, в която инфлацията намалява, така че очакваме възможно увеличение на частното потребление и ситуацията на пазара на труда остава доста силна“, каза еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони в понеделник.
Комисията поддържа предишната си прогноза за единния валутен блок да нарасне с 0,8% тази година, преди да достигне 1,4% през 2025 г. Миналата година растежът беше 0,4%.
Джентилони предупреди, че повишаването на растежа е „много умерено“ и е подложено на рискове в посока надолу, свързани с „несигурна, опасна“ геополитическа среда.
Икономиката на еврозоната показа признаци на колебливо възстановяване през първите три месеца на тази година, когато брутният му вътрешен продукт се повиши с 0,3 процента спрямо предходното тримесечие, стимулиран от по-високия износ, увеличения туризъм и повишаването на потребителските разходи след спада на инфлацията.
Икономическият растеж е заложен да продължат да се повишават през тази година и през 2025 г., особено след като се очаква Европейската централна банка да започне да намалява лихвените проценти от следващия месец и се прогнозира инфлацията да спадне още повече, докато заплатите продължават да се покачват – което повишава покупателната способност на домакинствата.
Икономиката на Европа обаче се възстановява по-бавно от въздействието на пандемията в сравнение с други региони и беше по-силно засегната от последиците от инвазията на Русия в Украйна. Очаква се растежът в региона да остане по-слаб от този в САЩ и Китай.
Много европейски държави все още се сблъскват със слаба производителност — производителност на отработен час — както и с ниски нива на инвестиции, високи разходи за енергия, застаряващо население, свиваща се работна сила и намаляване на работното време.
Германия, чиято икономика се сви с 0,3% миналата година, се очаква да нарасне с 0,1% тази година. Други девет страни от ЕС, които претърпяха свиване през 2023 г., се очаква да се върнат на положителна територия. Само Естония се очаква да се свие допълнително с 0,5 процента.
ЕС като цяло, включително страните извън еврозоната, се очаква да нарасне с 1 процент тази година, което е увеличение от 0,1 процента спрямо предходната оценки. Растежът в блока се очаква да достигне 1,6 на сто през следващата година.
Фискалната политика също натежава върху европейския растеж, тъй като много правителства в региона намаляват разходите си в отговор на повторното въвеждане на фискалните правила на ЕС, които ограничават бюджетните дефицити и нивата на дълга от тази година.
„Не е само гибел и мрак в Европа – възстановяването идва“, каза Алфред Камер, европейски директор на МВФ, тази седмица. „Но има предизвикателства и няма място за самодоволство“, каза той, добавяйки, че растежът в еврозоната ще остане „недостатъчен“.
МВФ призова Европа да премахне бариерите пред вътрешната търговия между ЕС държави и за задълбочаване на интеграцията на капиталовите пазари на блока, за да се увеличи финансирането за фирми с висок растеж и да се направят необходимите инвестиции в зелена енергия, отбрана и цифровизация.
Членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел каза на събитие, организирано от офисът на германския канцлер в Берлин, че „все по-слабата“ способност на еврозоната да генерира устойчив растеж пречи на международната й конкурентоспособност. и САЩ“, Шнабел призова за „мерки за засилване на конкуренцията, намаляване на бюрокрацията и насърчаване на по-нататъшната интеграция на стоките, труда и финансовите пазари“.
