Инфлацията в еврозоната ще спадне по-бързо от очакваното, казва ЕС

Инфлацията в еврозоната се чака да спадне по-бързо от предстоящото през тази година, защото въздействието от спирането на търговията в Червено море се оказва по-леко от предстоящото, съгласно обновени оценки на Европейски Съюз.

Европейската комисия в сряда сподели, че годишната инфлация в единния валутен блок се чака да спадне до 2,5 % тази година, преди да доближи задачата на Европейската централна банка от 2 % през втората половина на 2025 година

В предходната си прогноза през февруари комисията предвижда по-плавен спад до 2,7 % през 2024 година и 2,2 % през идната година.

„ Наблюдава се ускорение [на икономическата активност] в среда, в която инфлацията понижава, тъй че чакаме допустимо нарастване на частното ползване и обстановката на пазара на труда остава много мощна “, сподели еврокомисарят по стопанската система Паоло Джентилони в понеделник.

Комисията поддържа предходната си прогноза за единния валутен блок да нарасне с 0,8% тази година, преди да доближи 1,4% през 2025 година Миналата година растежът беше 0,4%.

Джентилони предизвести, че повишението на растежа е „ доста умерено “ и е подложено на опасности в посока надолу, свързани с „ несигурна, рискова “ геополитическа среда.

Икономиката на еврозоната сподели признаци на нерешително възобновяване през първите три месеца на тази година, когато брутният му вътрешен артикул се увеличи с 0,3 % по отношение на предходното тримесечие, подтикван от по-високия експорт, нараствания туризъм и повишението на потребителските разноски след спада на инфлацията.

Икономическият напредък е заложен да продължат да се покачват през тази година и през 2025 година, изключително откакто се чака Европейската централна банка да стартира да понижава лихвените проценти от идващия месец и се предвижда инфлацията да спадне още повече, до момента в който заплатите не престават да се повишават – което покачва покупателната дарба на семействата.

Икономиката на Европа обаче се възвръща по-бавно от въздействието на пандемията спрямо други райони и беше по-силно наранена от последствията от нашествието на Русия в Украйна. Очаква се растежът в района да остане по-слаб от този в Съединени американски щати и Китай.

Много европейски страни към момента се сблъскват със слаба продуктивност — продуктивност на отработен час — както и с ниски равнища на вложения, високи разноски за сила, застаряващо население, свиваща се работна мощ и понижаване на работното време.

Германия, чиято стопанска система се сви с 0,3% предходната година, се чака да нарасне с 0,1% тази година. Други девет страни от Европейски Съюз, които претърпяха стесняване през 2023 година, се чака да се върнат на позитивна територия. Само Естония се чака да се свие в допълнение с 0,5 %.

Европейски Съюз като цяло, в това число страните отвън еврозоната, се чака да нарасне с 1 % тази година, което е нарастване от 0,1 % по отношение на миналата оценки. Растежът в блока се чака да доближи 1,6 на 100 през идната година.

Фискалната политика също натежава върху европейския напредък, защото доста държавни управления в района понижават разноските си в отговор на повторното въвеждане на фискалните правила на Европейски Съюз, които лимитират бюджетните дефицити и равнищата на дълга от тази година.

„ Не е единствено крах и мрак в Европа – възобновяване идва “, сподели Алфред Камер, европейски шеф на МВФ, тази седмица. „ Но има провокации и няма място за блаженство “, сподели той, добавяйки, че растежът в еврозоната ще остане „ непълен “.

МВФ прикани Европа да отстрани бариерите пред вътрешната търговия сред Европейски Съюз страни и за задълбочаване на интеграцията на финансовите пазари на блока, с цел да се усили финансирането за компании с висок напредък и да се създадат нужните вложения в зелена сила, защита и цифровизация.

Членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел сподели на събитие, проведено от офисът на немския канцлер в Берлин, че „ все по-слабата “ дарба на еврозоната да генерира резистентен напредък пречи на интернационалната й конкурентоспособност. и Съединени американски щати “, Шнабел прикани за „ ограничения за усилване на конкуренцията, понижаване на бюрокрацията и поощряване на по-нататъшната интеграция на стоките, труда и финансовите пазари “.